Как се роди идеята за книгата?
Книгата се появи на бял свят след инициативата на моя приятелка, работеща като редактор в издателство, която беше забелязала многобройните запитвания в стил „от коя книга са тези публикации?“. Раждането, пък, на порива за писане, или по-скоро за разказване, се случи по време на подготовката ми за изпит по „Българска етнология“. Повярвайте ми, изпитах наистина непреодолимо желание да обяснявам на всички около себе си колко интересни неща чета и колко е важно всеки да ги чуе, защото този необятен и ценен свят, който откривах и сравнявах със спомените си за баба, за съжаление съвсем липсваше дори само като информация у собствените ми деца.
Всъщност, най-кратката история е следната: Подготвяйки се за изпита непрекъснато разказвах на съпруга си какви интересни неща откривам и колко са важни те. Естествено на него съвсем разбираемо му дотежа нескончаемото ми и пълно с емоция дърдорене, и като компромисен вариант, за да не секва ентусиазма ми, ми даде идеята да разказвам на приятелите си във виртуалното пространство, та всеки да чете когато, както и ако има време и желание за това. Така се роди една прекрасна фейсбук-страница, в която вече няколко години публикувам кратички текстове, свързани с традиционната ни празничност и стара българска култура. Текстовете не са зависими един от друг. Обединява ги това, че са своеобразен монолог на една възрастна жена, която наставнически поучава друга по-млада, като използва съответното обръщение „щерко“. Тази жена споделя какво и как се прави на конкретен празник, кое как е било в миналото и защо се е случвало по този начин, кое е важно и кое наложително да се изпълни и защо.
Така ден след ден текстовете се трупаха, читателите на страницата се увеличаваха и започнаха да питат за още. Всичко това ме радваше и мотивираше да продължа да пиша, да търся, да се уча и сама аз. Всъщност текстовете, които вече съм написала ще стигнат за няколко книги или поне са посока за различни по теми евентуални следващи издания. В тази, която оформихме с Издателство Ракета, са включени само празниците от традиционния български годишен обреден календар. Надявам се, че хората, които имат или ще потърсят книгата, няма да са разочаровани, защото в нея няма да открият най-пълното и подробно описание празник по празник, но пък ще получат една увлекателна бабина приказка, която да ги мотивира сами да потърсят повече.
Знанието за старото, според мен осмисля и дава пълнота на съвременното ни празнуване и връзката ни с най-близките ни хора – семейството.
А от къде идва името?
Първоначално страницата във Фейсбук се казваше „Слушай , щерко, и добре запомни“ и това съвсем не беше случайно. Докато умувах как да нарека пространството ми за споделяне на традиционни мъдрости в интернет, погледът ми блуждаеше по рафтовете с книги у дома. И изведнъж името се появи. Всъщност, то си стоеше там и ме чакаше. „Слушай, щерко, и добре запомни„ е една прилично дебела, около 740 страници, т.е. ясно отличима в библиотеката ми книга от 1996 г. Почти 800 страници, е само половината на български, другата са на английски, но все пак добро количество изписани страници с качествена информация за живота на село Бистрица в миналото, събрани и прилежно подредени от Марта ...
Коя е Марта ли? Ами, тя е американски фолклорист и музиколог, оставил сърцето си в България. Приятел и отдаден радетел за съхранението на автентичния български фолклор.
Марта Форсайт завършва Славянски езици и литература в Радклиф колеж (Кеймбридж) и Калифорнийския университет (Лос Анджелис). За пръв път чува българска фолклорна музика през студентските си години и е запленена от певческите стилове и тесните съзвучия. Сякаш случайно една от първите песни, които чува, е лазарска песен от Бистрица. През 1978 г. тя започва да събира песни из българските села и изживява много щастливи часове, записвайки “стари песни от стари баби”. На мен, като дете, ми беше изключително интересно да наблюдавам тази „интересна и странна“ жена как се „завира“ навсякъде, където има дори прашинка от автентичния ни фолклор и се питах защо го прави. Днес знам и ѝ благодаря от сърце, за това, че ни подари тази безценна енциклопедия за нашето село и, че е част от изкачването ми по стълбичката към познанието за корените ни.
Та, замислих се. Щом една американка „разбира“, защо аз - българката да не го виждам. Ами дааа, това беше най-доброто име. „Слушай, щерко“ ... бабини думи от старо време, но за днес и за в бъдеще. Омаен монолог на веща в материята жена и едно красиво, и гальовно по майчински обръщение.
Дали Марта знаеше? Да, казах ѝ и тя много се зарадва… Но, после дойде „проблемът“ …
С нарастването на броя виртуални публикации, нарастваха и въпросите от къде са текстовете. По-ентусиазираните започваха да търсят и логично стигаха до книгата на Марта, която беше налична само в антикварните книжарници и, естествено, беше с доста завишена цена. Освен това в нея ги нямаше точно тези текстове, които аз пишех за Фейсбук. Мдааа, някои хора ми се разсърдиха и то съвсем основателно. А когато дойде време за моята си книга, точно с търсените от аудиторията текстове, то името нямаше как да е същото. И „Слушай, щерко, и добре запомни“ се превърна в „Думам ти, щерко“….